1. Какво представлява международният фолклорен фестивал „Балканско надиграване в полите на Витоша” ?
- Район “Витоша” е с традиции, опит и много любители на фолклорното изкуство сред жителите. Фестивалът ни е наследник на международния фолклорен фестивал “Витоша”, който от няколко години прерасна в основния фестивал на гр.София и продължава да се радва на популярност и гости от цял свят. Нашата идея за балканското надиграване е нова за района и града ни и същевременно е продължител на традицията. Добра база за това са седемте ни читалища в района, които се състезават помежду си за оценката на публиката – при това не само българската. Този фестивал е замислен като празник на фолклора на балканските народи – на народните танци най-вече, като емоционален изразител на тяхната душевност, темперамент и традиции от векове насам. Фестивалното послание е в посока балканско сътрудничество, добросъседство и приятелство чрез самобитния език на народния танц. Специално беше избрана и датата – Денят на София – красивата ни столица, на която посветихме фестивала. Празникът беше организиран от Район Витоша”, в партньорство с НИМ и с финансовата подкрепа на програма „Култура” на Столичната община.
2. Кои бяха участниците във фестивала ?
– В този формат фестивалът се провежда за първи път. Но мисля, че беше положена добра основа за бъдещи издания. В Деня на София се събраха над 300 самодейци от различни краища на Балканите. Гостуваха ни Ансамбъл „Гиочел” от румънския град Къмпиа, ансамбъл „Дойна Бъръчанулуй” от гр. Слобозиа, от Мултимедиен център на черногорския град Тутин, „Културна асоциация на Еритрея” от Атина, фолклорна група „Чита ди Каничати” от района на Сицилия – Италия. Най-доброто от фолклора на своя край показаха самодейци от известни софийски състави като клуб “Явора”, клуб “Рипни-ка”, боянското читалище „Виделина”, формация „Бисера” от Благоевград, танцов ансамбъл “Банкя 2000”, състави от Горна баня, Мърчаево, “Майсторите на танца” от Перник, от софийските клубове „Мераклии” и „Естрея”…Може и да пропускам някой състав. По-важното е, че всички играха с хъс, настроение и професионализъм.
А зрителите не само се насладиха на най-доброто от нашия и балканския фолклор, но имаха възможност да се включат в “откритите уроци” по народни танци.
3. А кои са „победителите“ във фестивала ?
- Мисля, че имаше един безспорен победител – и това беше приятелството. Смея да твърдя, че фестивалът положи още един мост на балканското разбирателство – в подножието на нашата Витоша. За основа послужи фолклорът на балканските народи. С този празник показахме, че днес пред балканските народи има повече неща, които ни обединяват, а не ни разделят. Тези дни и аз, и директорката на фестивала Веселина Шушкова непрекъснато получаваме от чуждестранните участници благодарности за чудесния фестивал и с желание да се върнат тук отново догодина – на следващия фестивал.
А и още нещо важно, което не бих искал да пропусна: зрителите имаха възможност да вземат и уроци по плетене на нашенска дантела от сръчни български майсторки от Работилница Седянката”– Бистра Писанчева, Светломира Иванова, Елгина Величкова, Румяна Стойкова, Диана Ангелова, както и от Задругата на майсторите на българските занаяти.
Ще ми се да вярвам също, че с този фестивал успяхме да направим нашия прекрасен български фолклор по-известен сред останалите народи на обединена Европа.
Лично за мен този фестивал беше най-вълнуващия, най-емоционалния и по човешки близък до зрителите фолклорен празник.
4. В Район “Витоша” се намират едни от най-ярките забележителности и символи на нашата столица. Какво още трябва да се направи, за да стане София атрактивна и посещавана от българи и чужденци културна и туристическа дестинация, като се има предвид огромното богатство, което тя притежава ?
- Искам да изразя своето удовлетворение от факта, че организираният от БАБТИ вот на столичани за избор на СИМВОЛ НА СОФИЯ привлече толкова много гласове. Това означава, че столичани се вълнуват и от духовни категории, че битът не ни е погълнал изцяло и че не ни е безразлично как изглежда столицата ни в очите на другите. Като кмет съм горд също, че пет от първите 15 символа, посочени от столичани, се намират на територията на район “Витоша” – Боянската църква, Националният исторически музей, Драгалевският манастир, минералните води, планината Витоша.
Много неща още могат да се направят за по-доброто име на столицата ни, както и на България, за да стане тя по-привлекателна туристическа дестинация. За съжаление, културата и туризмът изискват повече инвестиции и постоянство. Това е и въпрос на цялостна визия и политика. Всеки, на съответната си позиция – като ръководител, служещ, работник, а и като гражданин може и трябва да положи усилия, за да изградим страната ни чиста, богата и модерна и да пазим с гордост българщината. Имаме забележителна история, паметници от различни исторически епохи, за които много народи искрено ни завиждат, имаме прекрасна природа… Трябва да се възползваме от даденостите и всеки от нас да положи лично поне едно усилие да промени нещата към по-добро… общият ефект ще бъде огромен! Предлагам да започнем от днес – денят на НЕЗАВИСИМОСТТА НА БЪЛГАРИЯ! ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
