Над 640 млн. евро износ на българската отбранителна индустрия за 2015 година

Петте европейски програми, които са в министерството на икономиката по които в момента се работи.

Европейските програми изкривяват ли пазара и поставят ли фирмите на различни скорости.

„Седмицата“, Дарик радио, Водещ Кирил Вълчев

Водещ: Зам.-министърът на икономиката Любен Петров в студиото на „Седмицата”, здравейте.

Любен Петров: Здравейте, добър ден и на слушателите.

Водещ: От гледна точка на европарите за бизнеса, по програма, която вие управлявате, ОП „Иновации и конкурентоспособност”, какъв е отговорът, който давате на опозицията, че парите не се усвояват?

Любен Петров: Опозицията, както винаги, това и е основно задължение, да обяснява как нищо не става. Жалко е, че българската опозиция, хубаво е нали, преди да критикува да погледне първо в собствения си двор, в това каквото е направила и докъде ни е докарала, и след това да критикува. Да, наистина, това което заварихме като нов екип на Министерство на икономиката в оперативната програма и по отчетите за стария период, и по отношение на стартирането на новата процедура, бяха почти на точката на замръзване.

Наистина, тук съм длъжен да благодаря на всички експерти от оперативната програма, които с огромни усилия успяха да направят така, че нашата оперативна програма беше една от първите, които възстанови своята работа. И в момента се работи активно по ОП „Иновации и конкурентоспособност”. Искам да отбележа също така, че критериите, системата, по които към момента се оценяват проектите в оперативната програма, няма нищо общо с тези безумия, които опозицията правеше в тази оперативна програма. Такива безумни проекти, които съм виждал, в отчетите, разбира се, от предишната оперативна програма, сме заложили такива критерии, че да не се случват отново…

Водещ: Какво е безумен проект?

Любен Петров: Ами всякакви безумни клъстери, от сорта нали на някои видове спортове, развитие, които нямат нищо общо с конкурентоспособност или някаква…

Водещ: По-лошото е, че сега вие като разкажете, че…

Любен Петров: Не, не ще ви кажа една иновация, нали, която също бях потресен – иновативна салфетка, която трябвало да се нагъва по определен начин и щяла, нали, да бъде революция в…

Водещ: Това е финансирано или не е финансирано?

Любен Петров: Финансирано е по стара оперативна програма, да.

Водещ: То обаче сега вие сте в много деликатна позиция, защото като ги разказвате тия неща, то веднага рефлектира…Като чуят в Брюксел това, което разказвате, че така се е правило…

Любен Петров: Ами не, то така или иначе то….

Водещ: Те казват – хайде да провериме, да спрем…

Любен Петров: …формално, не формално този проект е отговарял на всички критерии, които са заложени и Брюксел са ги приели. Така, че няма как Брюксел сега да каже – да, вие сте направили някакви нарушения – затова и го казвам. Но това, което препоръчвам и апелирам към всички български фирми, към всички български предприемачи е, да правят такива проекти, не само в нашата оперативна програма, а във всички оперативни програми, които наистина да доведат до повишаване на тяхната конкурентоспособност.

На техните фирми, до повишаване на ръстът на производство, до откриване на нови работни места, до излизане на нови работни пазари. Защото след 2020г. в България, най-вероятно, такива грантови схеми като досегашните няма да има. И това е шансът на българската икономика да догони нашите партньори от ЕС.

Водещ: Дайте конкретно, какви конкретно проекти се набират през тази година?

Любен Петров: В момента са отворени 5 процедури по ОП. Първата, която беше открита е „Подобряване на производственият капацитет”, която стартира на 07.05.2015г. Другата, която в момента е отворена е „Подкрепа за подобряване на иновациите в предприятията”. Следващата, която също в момента е отворена е „Подкрепа за разработване на иновации и стартиращи предприятия”. „Енергийната ефективност за малки и средни предприятия” беше обявена на 14.05. т.г. И последната, която към момента е отворена е „Развитие на управленският капацитет и растеж на малките и средни предприятия”, която беше обявена сега, на 15 юни.

Така, че има 5 програми, по които се работи. Да, тъй като програмата е в началото и в момента вървят оценки, в момента първите плащания вече стартират, но вярно е, че са малко – те са 22 млн., но имаме 59 договори за безвъзмездна финансова помощ от началото на 2016г. Така че няма как в самото начало ти да разплатиш големи финансови ресурси, тъй като в момента стартира процедурата.

Водещ: Какво отговаряте на другата теза, че тези пари не са полезни за икономиката на България, сигурно сте чел тези аргументи?

Любен Петров: Да чел съм и тези анализи, бих казал…

Водещ: Че те изкривяват, а не подпомагат конкурентоспособността. Даже даваха слушателите пример, един комунист професор например казва: „Ако има 2 предприятия и кандидатстват, едното обаче обърка нещо технически документацията си и бъде отстранено, другото обаче получи такава финансиране по европейска програма. А иначе и двете правят едно и също нещо, даже това, което не е получило продуктът му е малко по-добър. От това, че другите купуват новите техники, отиват на нови пазари и това, което е по-добро – ще фалира”. Това е логиката, че се изкривявал пазарът с европейските пари.

Любен Петров: Разбира се, че може да има някъде изключения и някой, който е по-добър от друг да не спечели. Но аз съм убеден, че голяма част от българските фирми вече се научиха и работят много добре по оперативните програми. Отделно, българските консултанти, които работят с българските фирми също имат, бих казал, вече огромен опит. И смятам, че такива грешки по-скоро са изключение, от колкото правило. Отделно, Министерство на икономиката работим активно и правим информационни кампании, и откриване на всяка една поредна процедура. И смятаме, че и консултациите, които дават нашите експерти на всички фирми, които желаят да кандидатстват, дава максимална гаранция такива изкривявания да няма. Разбира се, както се казва – който го е страх от мечки, не трябва да ходи в гората и, който смята, че няма достатъчно капацитет, да не кандидатства. Които фирми са качествени, имат добри познания, имат добри експерти, те ще успяват, независимо дали има евросредства или няма евросредства.

Така, че смятам за българската икономика европейските средства трябва да бъдат стимул. Разбира се, че не трябва да разчитаме само на тях и аз затова казвам на нашите фирми да се възползват от всички възможности, които и Министерство на икономиката, и Българската агенция за инвестиции, и ИАНМСП, които са част от МИ, дават на българските предприятия. И по отношение на международните пазари, по отношения на изложенията, които се правят от тях. Всички бизнес делегации, които ние правим и включваме българските фирми при нашите посещения с други държави, по тези междуправителствени спогодби, с които работим с нашите партньори.

Това дава възможност на нашите фирми на директен контакт с техни партньори и разкрива нови пазари, които аз съм убеден, че също ще дадат отражение в българската икономика, и то едно положително. Разбира се, няма да се случат нещата с магическа пръчка, както на някои им се иска, това е дълъг и труден процес. Но за мен е важно да има устойчивост, да има последователност на тия действия, която съм убеден, че рано или късно, ще видим всички добрите резултати.

Водещ: Преди седмица бяхте на сесията на българо-казахстанската междуправителствена комисия за икономическо сътрудничество, тя беше в столицата на Казахстан – Астана. Какъв бизнес с Казахстан се очертава?

Любен Петров: Ами колкото, може би, да не вярват българските слушатели, но в момента, в Казахстан има изграден парк, който е по най-съвременна технология за ВЕИ. Голяма инвестиция, има предприятие българско, което произвежда панели, които са за строителството, тъй като в Казахстан има сериозно строителство. Отделно…

Водещ: Това е 100% българско предприятие?

Любен Петров: Да, да 100% българско предприятие. Отделно, голяма част български производители изнасят месо за Казахстан, вкл. и конско месо, тъй като то там е популярно. Имаше 23 предприятия с нас в междуправителствената делегация, които участваха на бизнес форум в Астана.

Надявам се контактите, които сме дали и увереността на българското правителство, че навлизат българските фирми в Казахстан, и реципрочно, доброто отношение на нашите партньори в Казахстан към българските фирми, да даде нов тласък на българо-казахстанските отношения. Тъй като и ние, и казахстанската страна коментирахме, че реално има огромен потенциал между двете държави, който е неизползваем. Отделно, в Казахстан все още се помнят добрите български марки и в тютюневата промишленост, и в българската консервна промишленост. И затова смятам, че все още тези пазари имат доброто отношение към България, и ние можем да си го възстановим с общи усилия.

Водещ: Онзи ден, на конференцията „Made in Bulgaria – предимство или недостатък” казахте, че проблем за българските фирми е това, че не се обединяват, че не могат да покриват големи пазари. Впрочем, Казахстан също не е малък пазар, как да станат тия обединения? Как класическият пример с Китай го дава, че като искаш вино да изнасяш и китайците казват – дай всеки месец по 2 влакови композиции, за да можеш да покриеш един град пазари, магазините…

Любен Петров: Точно така, това не е хипотетичен пример, това е реално от българската действителност и от българските фирми.

Водещ: И ти им казваш – ами ние можем вагон. Два тира да пратим…

Любен Петров: Точно така. Същите проблеми имаме и на пазарите в страните от ОНД – реално там се изискват големи количества селскостопанска продукция. Където ние имаме много качествена, но малки производители, под различна марка и с различни опаковки, с различни срокове на производство. И аз затова призовавам българските фирми, българските износители, наистина да намерят форма по отношение на чуждите пазари, особено големите пазари.

Да търсят обединение между тях, защото няма как те да постигнат ритмичност на доставките, да гарантират един бранд, който да е „Произведено в България”. Един бранд, който да е качествен, който да отговаря на тези изисквания и, който наистина да задоволи тези огромни пазари. Не само Русия и Китай, с Индия също сме си коментирали, че там един български производител само една боя за коса да изнася, със сигурност той не може да задоволи потреблението дори на част от столицата Делхи.

Водещ: Да, те индийците бяха над милиард, 1,2 млрд…

Любен Петров: Ами вече гонят като население китайците и скоро може и да ги достигнат, тъй като там няма такова ограничение на раждаемостта, както в Китай.

Водещ: „Рекордни печалби на оръжейният бизнес в света” – в. „Политика” пише, че през 2015г. са били 58 млрд. евро. Колко от тези милиарди влизат в България?

Любен Петров: Реално, отчетите за 2016г. ще дойдат 2017г., тъй като я е една сложна система за отчитане на оръжейната индустрия и всички продукти свързани с охраната. По предварителни данни, които имаме за 2015г., в българската отбранителна индустрия е изнесла продукция над 640 млн. евро. Това е едно от най-големите постижения на българската отбранителна индустрия в последните години. Бих казал, че то е съпоставимо с едни от най-добрите постижения преди 1989г. на българската отбранителна индустрия.

Водещ: България изнася в момента оръжия колкото и повече казвате, от времето на…

Любен Петров: По-скоро не само оръжия, това са и боеприпаси, и всички съпътстващи компоненти, които има, тъй като те работят в партньорство и с други държави, с други производители. Но всичко това е износ от България в различни дестинации.

Водещ: „ВМЗ-Сопот” са най-големите оръжейни предприятия?

Любен Петров: Най-голямото държавно оръжейно, да. Наистина, то е и наша гордост, тъй като знаете с какви проблеми го заварихме новият екип. Знаете всички взривове, които имаше там, притеснения на работниците…

Водещ: То става на 80г.? Фабриката е отворена 1936г., между двете световни войни?

Любен Петров: Точно така. Тя е отворена точно оттам, защото мястото е стратегическо, далеч от границите на България.

Водещ: Тя е била държавна…

Любен Петров: Точно така, като държавна е отворена. И се радвам, че наистина ВМЗ с новия екип, с новата структура влезе в търсене на партньори, в търсене на нови пазари. Преустройство на производството – знаете, откриха се два нови цеха, се възстановиха, реално погледнато, тъй като това бяха цехове, които не бяха работили повече от 15-20г.

Водещ: Кои са основните пазари?

Любен Петров: Основните пазари на българската отбранителна индустрия, разбира се, са…

Водещ: Местата, където се воюва?

Любен Петров: Не. Директно никой не изнася в тези дестинации, тъй като те са забранени съгласно всички международни спогодби. Но основно изнасяме и за Ирак, и за САЩ, за Саудитска Арабия също изнасяме. Има дестинации, които…

Водещ: /…/ списъци, в които се говори за Афганистан, още за Индия…

Любен Петров: Да, има Афганистан, да Индия също е един традиционен партньор. Но българската отбранителна индустрия изнася за такива дестинации като дори и Финландия имаме партньорство. Има партньорство с държави от Южна Америка…

Водещ: Как завърши казусът с кораба в Гърция, с българско оръжие? То част от мръсната битка за пазари е, да пускаш, че конкурентът ти търгува със забранените територии…

Любен Петров: Точно така. Ами приключи, всичко се оказа, че е нормално, има всички документи и разрешителни. Наистина, това е част от…

Водещ: Т.е. България не изнася за ембаргови държави?

Любен Петров: Точно така и наистина, това е част от тази война, която конкурентите на българската отбранителна индустрия търсят форми да дискредитират българските производители, българската държава, че не спазва правилата, че не спазва ограничителните режими. Както се вижда видя се, че всичко е наред и няма такива проблеми.

Водещ: Кои са основните ни конкуренти?

Любен Петров: Ами, вижте, в тази отбранителна индустрия по света всички могат да ти бъдат и партньори, но всички могат и да ти бъдат конкуренти. Реално, ние работим основно с държави от ЕС, с натовските държави. Но сме работили също така и с Русия, със страни от бившият СССР. Имаме добро партньорство и работим, и българската отбранителна индустрия също изнася за Азербайджан, например, така че няма..

Водещ: С какво отговаряте на моралните възражения, че да търгуваш с оръжие, така даваш възможност да бъдат убивани хора. Това е другият пласт, на който се стъпва…

Любен Петров: Да, тъй като аз съм от поколението, което сме ходили в казармата и сме служили в БА, аз винаги казвам, че ако искаш да има мир, трябва да се готвиш за война. Ако ние искаме България да бъде независима държава, да не служи на един или на друг чужд интерес, ние трябва да имаме развита отбранителна индустрия.

Ние трябва да имаме боеспособна българска армия, армия, която да е оборудвана с най-съвременното оръжие, което има и в Европа, и в света. За да може тя да бъде гарант за нашата независимост. А, разбира се, всички спогодби, всички надежди за мирно решаване на тези конфликти, ние като българска държава естествено, че ги подкрепяме и няма как ние да не участваме в тези процеси. Но, когато има търсене на тази продукция, както се казва, ако българските производители не я произведат или не я продадат – ще я произведат китайци, руснаци или всяка друга държава, която има такива мощности. И те го правят.

Водещ: Зам.-министърът на икономиката Любен Петров, в студиото на „Седмицата”.

Вашият коментар